Искам да отслабна
„Искам да отслабна ! Искам да сваля тези излишни 50 кила! Искам да се чувствам като на 18г. и да мога да правя същите неща, както когато бях активно спортуващ ! Но за съжаление никой не може да ми върне времето загубено в самосъжаление! Няма как пак да бъде същото, просто няма, защо да се мъча … добре де, все пак ще опитам, дано да се получи“.
Този абзац е в кавички, защото това са моите мисли от 2008г. месец Февруари. Какво постигнах ли, ами опитах да отслабна с един популярен хранителен режим, но не издържах на глада и от 135кг. качих след време до 148кг. Да, точно така, правилно прочетохте, бях на диета и после напълнях! Качих килограми, защото опитвайки се да отслабна аз гладувах и когато реших да се откажа от абсурдния режим тялото ми започна да се запасява за бъдещ глад. Аз му бях показал, че е възможно след време пак да има глад и то реши, защото така му е зададено от еволюцията ни, да си попълни запаси за следващ възможен глад!
Какво се случи, докато се опитвах за пореден път безуспешно да отслабна?!
Нека заедно да направим един анализ. Искам да отслабна – браво за желанието! Искам да сваля 50 кила … ами супер, но защо си мислим, че казвайки го и те просто ще почнат да се топят със скоростта на светлината?! Защо не си пожелах да сваля за 10 месеца по 5 килограма, всеки месец ?! Повярвайте ми, доста по-постижимо е, когато го мислим по този начин. Няма магическа пръчка или хапче, все още няма, за това нека да си поставяме постижими цели. Искам да съм активен като преди … ами супер, но никой не ме карал да слагам големите тежести, да тичам безумно многото километри, докато не ме заболият ставите и на края се откажа, поради болка и невъзможност да продължа да тренирам, нали ?! Последното изречение от цитата ми, как ви звучи ?!
„Няма… не мога… нека все пак опитам… дано се получи“ … ами аз съм се отказал и съм предрешил провала си, преди да съм почнал! Аз не си вярвам и си оставям вратичка в съзнанието си, за да се чувствам добре, когато се откажа: „Няма как пак да бъде същото, защо да се мъча“.
Програмирал съм се да се откажа.
Какво промених, без да го осъзнавам тогава, но сега го знам със сигурност?!
“Аз ще отслабна! Няма да се откажа, ще свалям килограми, докато не се почувствам пак пълноценно човешко същество! Ще тренирам с мярка и ще се пазя от контузии, ще правя неща, които мога сега, а не които съм можел преди. Когато стана по-фит, тогава ще почна да правя и другите, „сложните“ упражнения. Аз ще успея и повече никога няма да се откажа!“
Хайде пак да анализираме, извинявам се за което, но все пак съм тренирал и шах, а от там ми е останал този навик с анализа!
Първо, вече не искам, а казвам, че ще отслабна! Второ, вече не съм програмиран за провал, програмирал съм се за успех – няма да се откажа, докато не успея! Трето, знам че няма да е бързо, няма пак да бутна 100кг. на втория месец ходене в залата, няма да бягам два часа на пътека, защото съм бягал преди, а ще правя неща , които са съобразени с моите моментни възможности!
Да, вярно е, че никой не може да върне загубеното ни време до сега, но също така е вярно, че ако не направим нещо по въпроса, а продължим да си го губим по същия начин, ние няма да успеем да се променим! Как се очаква да постигнем различен резултат, правейки същите неща отново и отново ?! Никой не се родил научен и всеки се учи от собствените си грешки, но аз се научих да се уча и от грешките на други,допускали ги преди мен. Опитвам се вече да не ги повтарям. Имаме една хубава поговорка: „Не питай старило, а питай патило“ !
Един съвет от мен, ако ми позволите – не се отказвайте при първия неуспех!
Не се отказвайте в първия ден, в който залитнете от начина си на хранене. Не се отказвайте, след първата мускулна треска, защото ви боли и няма смисъл да ви боли. Не се отказвайте, защото ви преследва егото и правите с „детските“ тежести, а не с големите гири и може би си мислите, че ви се смеят. Не се отказвайте, ако се контузите, а си вземете нужните изводи. Продължете от следващия ден и си имайте едно на ум, че това не е препоръчително да се повтаря, но не се самонаказвайте, само защото сте се провалили временно!
Изградете си този навик, да не се отказвате при първата пречка и ще се изненадате, колко по-приятен и лесен ще стане живота Ви!