Няколко пъти ме попитаха какъв режим спазвам … ами отслужих преди 15г. и вече не съм войник и не спазвам режим, а живея по начин, който ми позволява да се занимавам с неща, които са ми приятни.
Първо не мисля, че спазвам диета, а вече се храня интуитивно според нуждите на тялото си за деня, които са обосновани от това, какво и дали съм тренирал и/или ще тренирам.
Храня се с адекватни количества, според дневната ми активност, протеини, мазнини и въглехидрати. Не се оставям да стигна до момент на глад, но гледам и да не преяждам. Не се вманиачавам по яденето или не яденото на определени храни и не си броя калориите. Не се самобичувам, защото съм изял един сладолед в парка, но и не го ям всеки ден. Позволявам си да ям, каквото ми се е дояло, за да не стане след време като видя дадената храна да не мога да и устоя, и в крайна сметка да преям с нея.
Научих се да не регулирам емоциите и чувствата си, посягайки към храната.Много хора, а и аз преди го правех. Ядосан, разгневен, нервен, отегчен, самотен, тъжен … храната не е решение за проблемите ни.Да изядеш нещо сладко носи временно удовлетворение, но не решава проблема ни, а способства за създаване на такъв с наднорменото тегло.
Когато започнах да се храня с неща, който ми харесват и са ми вкусни, в приятна обстановка и с приятели, започнах да изпитвам удоволствие от храната, каквото преди не изпитвах, а просто консумирах, защото трябва.Започнах да избирам храната си според качеството й, а не според количеството и калорийното й съдържание.
Да, отне ми няколко години да започна да познавам тялото си и нуждите му, но никой не се родил научен, а и съм сигурен, че има още много да уча.