Към 22,00ч. настроението на всички е високо, аз съм изпил една бутилка ракия изял съм си всичките мезета, салати, а тепърва ми сервират основното ястие и си отварям още една бутилка ракия.Всички танцуват и се забавляват, а аз седя и си пия и ми е уж забавно.Станах нещо да потанцувам … обаче май не ми се получи много добре, изпотих се, задъхах се и за да не се занимавам с глупости, отидох да си допивам.Полунощ е, изпил съм си ракията, поръчвам си нова, че нещо ми е тъпо.
Започваме да пеем караоке с колегите, нещо като танцуване от моя страна, задъхвам се на 2-рата минута, но нищо кофеем си на хард рок. От подскачането със скромното си телосложение от над 140кг. нещо ме заболя единия глезен и малко и коляното, и за това решавам да си допия поръчаната нова бутилка ракия. Така бавно, постепенно и много напоително до 04,00ч. си изпих четири бутилки ракия, изядох всички възможни мезета от околните маси, изядох даже на един заспал колега пържолата. На следващия ден, си чувствах корема силно подут и болезнен, трудно се навеждах да се завържа, но нищо, важното е че съм си “изкарал добре”.
Четири години по-късно, 2013-та година, на същата дата, пак малко преди Коледа, аз бившия дебелак и любител на чашката участвах в състезание по вдигане на тежести на стадион Славия!
Участвах след като целенасочено се бях подготвял за това състезание. Два дни преди състезанието настинах и вдигнах температура. Участвах с 38 градуса температура, но вече бях решил, че няма сила, която да ме накара да се откажа, няма сила на този свят, която да ме върне към 4-те бутилки ракия!! Имах два успешни опита в изхвърлянето и два успешни в изтласкването. Виеше ми се свят, гадеше ми се, но се чувствах великолепно! Бях с приятели на състезанието, треньорите, които ме подготвиха и ме подкрепяха, и правех нещо, което ми доставяше истинско удоволствие-доказвах на себе си, че вече не съм дебелака с четирите бутилки ракия!