Замисляли ли сте се защо не опитваме нещо ново?!

Истината е, че търсим отъпканата пътека, която ни е позната и дори не се замисляме да погледнем към другата. Искаме просто да пристигнем, а какво се случва, докато вървим или се возим е сякаш без значение.

Предпочитаме да стъпваме по чуждите следи, вместо да оставяме нови, наши.

Но докато оставаме в комфорта, ние оставаме замръзнали, неспособни да опознаем себе си и живота. А той е едно движение надолу, едно движение нагоре, и колкото и да ни се иска, не бихме могли да контролираме това.

Много от нас остават заключени в проектирания си малък свят, само защото им е сигурно. Като в консерва!

Но идва ден, в който болката да останеш в консервата става по-силна от страха да излезеш от нея. И ако се вслушаме достатъчно в болката, решаваме да излезем!

Едно малко пътуване в непознатото е покана да нахраним сетивата си. Начин да се събудим за новото и да развием доверие към живота. Пътуването в непознатото ни дава възможност да погледнем на живота от друг ъгъл. Дава ни карта, на която,за наша изненада, проблемите и тревогите ги няма обозначени, а на тяхно място са се настанили образи, които ще помним може би винаги – хора,места и истории!