Ако зададем въпроса си на лекар може би ще чуем нещо от сорта на това, че мързел е отсъствие на мотивация и воля.Или че мързела е нерешителност и страх, породени в нас от ранното ни детство.

Мързела е порок, считан за такъв още от средните векове.Данте Алигиери в своето великолепно произведение Божествена комедия, в първата част наречена АД, е поставил лентяите да са в 5-я кръг на ада.

Всеки от нас иска да бъде здрав, да има красиво тяло, да води здравословен начин на живот и прочее.

Но за съжаление, при повечето хора, преди да тръгнат по този път, внезапно възникват множество причини, които им пречат да започнат. Това явление се нарича демотивация. Всеки се е чувствал по подобен начин: „Имах ужасен ден на работа, гаден ден в училището, децата ме изтощиха до капка и затова ще започна от утре, ако не утре, то вдругиден със сигурност …“ А утрешният ден … пак същото: монотонната работа, досадния началник, скучното училище, мърморещата половинка вкъщи… и постепенно, отлагайки започването за „утре“, отлагаме всичко за неопределен период от време. Може безконечно да продължим списъка с оправдания: “днес ме боли главата“, „днес имам среща“, „ще ходя на доктор“, „треньорът е некадърник, нищо не разбира“, „нещо на мен не ми се получава“, „днес е много студено навън вали и ще се намокря“. Това са все причини да не правим нищо. Разбира се, появяват се спорадично моменти на ентусиазирано просветление и амбиция, най-често пред огледалото, в началото на лятото или когато не влизаме в любимата си дреха.

Тогава твърдо решаваме да тренираме, да се храним пълноценно, но и това едва ли продължава дълго. Естествено, даже тези, които се задържат няколко месеца в залата преди началото на лятото, очаквайки невероятни резултати, вече си имат и друго оправдание, че тази програма не работи или че този тип спорт ги травмира, или че просто не е за тях. Някои се успокояват с изрази от сорта: “Десет дена срам на плажа и отколкото цяла година леене на пот в залата.“ Народното име на демотивацията е мързел. Мързелът е стремеж към не правене на нищо.Бездействието се стреми към висшата си форма – пълен покой, абсолютен покой.

Мързелът е по-малкият брат на смъртта!

Мързела просто приковава тялото ни към дивана и телевизора. Максимумът, който си позволяваме е: да отскочим до магазина, за да си купим следващия чипс с биричка или кола, а и нещо сладичко.

Някои няма да са съгласни, други направо ще се засегнат, ще има и такива, които могат да дадът „важни“ и „значими“ доводи, че са прави или дори ще има и такива, които ще продължават с оправданията, с нещо от сорта: „Ти пък откъде знаеш, нямаш си и на представа, на мен какво ми е “

ООО НАПРОТИВ, ИМАМ! Как мислите станах близо 150кг. ?!

Чудесно е да ни се иска да бъдем здрави, красиви, богати, щастливи. Но стигне ли се до конкретни действия, дано не легнем пак на диванчето и да си вземем дистанционото!

Какво да се направи по въпроса ли ?

Как се лекува мързел – с дисциплина и самовъзпитание.

Нека започнем с малко действие, не философстване, не теории, не всякакви научни или шарлатански глупости, просто да станем от дивана!