Тежах близо 150кг.и не си вярвах, не си вярвах да почна, не смеех да почна, защото щях да се проваля … знаех го, правил съм го и не исках отново! Виждах в съзнанието си една дебела и висока стена изградена от тухли 4-ки!

След време се престраших и започнах да се променям, да полагам усилия и да проявявам воля. Вече свалил до 130кг. аз пак не си вярвах, дали ще мога да продължа, а дали да продължавам?! Въпреки всичко продължих, свалих до 112кг. вече бях станал пример за подражание, но продължавах да не си вярвам, познати и приятели ме питаха „КАК“, а аз гледах в земята и не бях уверен, че мога да им помогна с отговора си: „ами спрях пиенето, тестото … ям месо и салата“, но го казвах така че и аз де не се чувам, едно плахо и неуверено момче, което се оправдава, защо вече не ходи да пие с приятелите си. Продължавах да виждам непреодолимата стената!

На 01 Януари, 2011г. отивах на имен ден, беше валяло сняг и стълбите, по които слизах бяха заледени.Извадих си ръцете от джобовете на якето, за да имам баланс, ако се подхлъзна. Обаче по средата на стъпалата се подхлъзнах, залитнах и си видях краката във въздуха, все едно са ме метнали суплес! Веднага всичко сякаш се забави в съзнанието ми. Помислих, не не даже беше инстнкт: “превъртам се и падам през рамо, но аз съм в-у стълбите и ще си ударя главата!” Колко дълго продължават тези стотни, чак не ми се вярваше. „Не не ще се подпря на лакътя си“ и вече инстинктивно почнал да се превъртам, аз се подпрях на лакътя си! АХХХ … паднах и така ми се наби цялата тежест на тялото в-у лакътя, че усетих огромна болка и веднага подуване в ставата! Зави ми се свят от болката и адреналина! Почувствах силна болка при опита си да си сгъна ръката, а и една слабост при опитите си да свия юмрука си!

Болеше, но вече ме болеше сърцето!! „Пак ли бе смотлю“ …

„Няма да ми се получи, защото съм смотан и нищо не става от мен“ Представях си как се връщам поне към 130кг. защото не се сещах, как и какво мога да тренирам с тази ръка. Сдухах се и се отчаях от света!! Стената стана по-висока и дебела! Отдал се на отчаянието ядох пица за първи път от над 1г. ,ядох и палачинка със сметана и сладолед, пих водка и бира. Обаче нещо се беше променило … вече не ми беше вкусно?! Странно, а мислех, че ще ми хареса след толкова време, но не. Нито пицата си доядох, нито палачинката, водката не ми беше вкусна! Явно бях научил тялото си да търси други храни и навици. Подсъзнателно бях решил да не се отказвам никога повече в живота си, защото до този момент при първа спънка или препятствие, аз се отказвах. НО НИКОГА ВЕЧЕ!
Минаха два месеца, върнах се в залата ,където тренирах, оказа се, че съм качил 4кг. само, зарадвах се. Започнах пак да вървя по пътя към стената.

Станал вече под сто килограма една позната ме молеше като малко дете майка си за сладолед, да и помогна да се промени, да и покажа начина, да и кажа, какво и как да яде и тренира.

Аз продължавах да не си вярвам и да виждам стената си. Мислех си: „Аз не мога … аз съм никой, има толкова други знаещи и можещи, че и по-добре изглеждащи“ и я отблъсквах, защото ме беше страх, страх да опитам да прескоча стената! След време започнах да обсъждам с нея и да й показвам. И о чудо на чудесата, ми та то се получаваше, не само за мен, ами нещата работеха и за нея. Една колежка също прояви желание да я съветвам … аз пак не си вярвах и неохотно с половин уста започнах да я консултирам, защото не бях сигурен в знанията си. Започнах да чета и да се образовам, за да мога да отговоря на очакванията им (или по-скоро май трябваше на моите високи очаквания да мога да отговоря). Започнах да помагам и на други познати, приятели и колеги.

Хъм … стената, която вече виждах не беше толкова висока и дебела, нещата работеха за всеки.

След всеки един човек, с който се занимавах по един или друг начин се приближавах към тази стена … тя вече ми приличаше повече на ограда, отколкото на стена. На края вече бях убеден, с какво искам и мога да се занимавам, за да съм полезен на приятелите си, а и да ми доставя удоволствие! Напуснах работата си и отидох да прескоча стената на страховете си, стигнах до „стената“ и ООО…ААА … ми та то се оказа, че е само завеса!! Една нищо и никаква завеса !!

Тръгнете по пътя на промяната приятели, тръгнете към вашите стени! Стигнете ги и вижте … дали и не са просто перде?! Не се оставяйте на страха от промяна, на страха от провал да ръководят живота Ви !!