Позволете ми да разкажа част от детството си?!

Като всяко дете и аз много обичах лятото. Ваканция, море поне веднъж за 14 дни, разходки из Витоша, игра до късно без домашни, какво повече му трябва на едно дете?!

Ще ви кажа – всяко едно дете има нужда от приятели !

Преди повече от 20г., когато дойдеше месец Август, аз знаех, че вече няма да сме по 20 деца на вън до късно. Знаех, че като едно от малкото деца без село или място, където да отида при баба или дядо, ще има дни, в който да съм сам на вън. Звучи абсурдно в квартал от милионна София да няма деца, но беше факт. Имаше дни, в който сам с топката съм мятал по сто наказателни и по сто “тройки” и после отначало. Дни, в който с футболната топка съм изпълнявал безброй свободни и наказателни удари на празната врата, което в един момент ми омръзна и започнах да го правя с левия си крак. Отначало доста непохватно, но с течение на времето и доста практика се усъвършенствах до там, че да мога да бия наказателни и с левия си крак. Но не това е целта на разказа ми. Всички тези неща ги правех в близкия училищен двор и когато е тихо сутрин рано или привечер, тупкането отеква и ехти в околните блокове. Какво последва ли – започнаха да излизат деца. Едно идваше да мятаме заедно баскетболната топка, други две излизаха следобед да играем на “всеки лаком” или “вдиганица”. Така постепенно се събрахме компания от различни деца, а на децата им трябва много малко, за да се сприятелят – време заедно, общо забавление и в нашия случай топка.

Благодарен съм на майка ми, че ми взимаше по 7-8 топки всяко лято, защото в момента, над 20г. по-късно имам приятели, с които съм се запознал като малък, играейки в училището!

Мили приятели, не лишавайте децата си от приятели, подсигурете им избор, нека освен телефон, да имат и топка.